25 май, Международен ден за борба със заболяванията на щитовидната жлеза

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА ЙОДНИЯ ДЕФИЦИТ

Йод-дефицитните заболявания са група болести и нарушения в развитието, които са обусловени от намален прием на йод, имат ендемичен характер вследствие йоден дефицит и могат да бъдат предотвратени чрез адекватен и системен йоден прием.

Най-честа проява на йодния дефицит е ендемичната гуша. Особено значими са нарушенията, възникващи в пренаталния и постнаталния период, тъй като йодният прием по време на бременността е определящ за нормалното й протичане и по отношение нервно-психичното и физическото развитие на новородените. При възрастните йодния дефицит може да доведе до намалена функция на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм), паметови нарушения, депресия, стерилитет, спонтанни аборти и мъртвораждания.

Йод-дефицитните заболявания бяха сериозен проблем и за България, където йод-дефицитните планински и полупланински райони представляват 1/3 от територията. В резултат на масовата профилактика с йодирана готварска сол, както и допълнителна такава с таблетки калиев йодид за децата и бременните, до 1974 г болестността в България значително спада от 56% до 12%.

Дневните нужди от йод, които се осигуряват от водата и храната са различни в отделните възрастови групи: при новородените около 50 μg, при децата до 10 г. - от 90 до 120 μg, а след 10-годишна възраст и при възрастните лица - около 150 μg. По време на бременност и лактация същите нарастват до 250 μg. Йод-дефицитни нарушения и заболявания се развиват, когато дневният йоден прием е под 100 μg .

От значение за изявата на нарушенията са някои допълнителни външни фактори, свързани главно с храненето (оскъдно и/или безбелтъчно хранене, прием на естествени струмигени, съдържащи се в някои храни- зеле, цвекло и др.). Същото се отнася за тютюнопушенето, някои съпътстващи хронични инфекции, стомашно-чревни заболявания, прием на медикаменти, като литиеви соли, сулфанилурейни препарати и др.

Доказано струмигенно действие имат нитратите, петролните деривати, пестициди, изкуствени торове и др.

Злокачествените образувания на щитовидната жлеза са 2 до 4 пъти по-чести в ендемичните райони, отколкото в неендемичните. Тяхната честота рязко нараства при радиация, какъвто е случаят с Чернобилската авария. В тези случаи се налага спешна йодна профилактика на рисковите контингенти.

Лечението с йод-съдържащи препарати е най-старият, класически лечебен метод, който не е загубил своята актуалност и до днес и успешно ликвидира йод-недоимъчното състояние. Най-често прилагани са неорганичните съединения на йода- калиев йодид  таблетки 0,5 mg дневно в продължение на 6 месеца. Даването на по-високи дози крие риск за хипотиреоидизъм  или за провокиране на автоимунни реакции. Нискостепенните „гуши“ с неголяма давност претърпяват обратно развитие или изчезват напълно, докато високостепенните, тези с голяма давност или с възли, най-често остават без съществена промяна.

Йодурията е основен критерий за актуалния йоден прием при контрол на профилактиката, но тя е без съществено значение за индивидуална оценка поради значителните дневни вариации.