Липсата на симптоми не означава липса на промяна. Именно затова профилактиката на рака на гърдата започва преди да усетим нещо необичайно.
Бучка, промяна във формата на гърдата, хлътване на кожата, промени в зърното или секрет са сигнали, които не бива да бъдат пренебрегвани. Но целта на профилактиката е различна – да не чакаме появата на симптом, за да потърсим лекар.
Съвременният подход към профилактиката на гърдата се основава на три важни въпроса: на каква възраст е жената, какъв е индивидуалният ѝ риск и кое образно изследване е подходящо за нея.
Скринингът е предназначен за хора без оплаквания. Целта му е да открие промени, които все още не могат да бъдат усетени или видени при обикновен самооглед.
Това е съществената разлика между профилактичното и диагностичното изследване. При профилактиката търсим промяна преди тя да се е проявила клинично. Когато вече има симптом, подходът е диагностичен и лекарят определя какви изследвания са необходими.
Затова „нямам оплаквания“ не е причина да отлагаме профилактиката. Напротив – това е моментът, в който тя има своята истинска роля.
Рискът от рак на гърдата се променя с възрастта, поради което тя е важна част от планирането на профилактиката. Международните препоръки не са напълно еднакви по отношение на интервала, но актуалната препоръка на U.S. Preventive Services Task Force например е скринингова мамография през две години при жени на възраст от 40 до 74 години. Други професионални организации препоръчват ежегодна мамография от 40-годишна възраст.
Това показва нещо важно: няма една схема, която автоматично да е правилна за всяка жена.
При определяне на индивидуалния подход значение могат да имат още:
фамилна анамнеза за рак на гърдата или яйчниците;
установени генетични мутации, свързани с повишен риск;
предходни промени или биопсии на гърдата;
плътността на жлезната тъкан;
предходно облъчване в областта на гръдния кош;
лична медицинска история и резултатите от предишни образни изследвания.
При по-висок риск профилактиката може да започне по-рано и да включва различна комбинация от образни методи. Затова оценката на риска е важна част от профилактичния план.
По-правилният въпрос е: кое изследване е най-подходящо в конкретния случай?
Различните образни методи дават различна информация и невинаги могат да се заменят един с друг.
Ултразвуковото изследване не използва йонизиращо лъчение и позволява оценка на структурата на тъканите. То има важна роля при уточняване на определени находки и в някои случаи като допълващо изследване.
При плътни гърди ехографията може да бъде обсъдена като допълнителен метод, но не бива автоматично да се приема като заместител на мамографията, когато тя е показана. Допълнителният ултразвуков скрининг може да открие промени, които не се виждат на мамография, но увеличава и вероятността за фалшиво положителни резултати и допълнителни изследвания.
Мамографията остава основен метод за скрининг на рак на гърдата при жените във възрастовите групи, за които е препоръчана. Дигиталната мамография и дигиталната томосинтеза, позната като 3D мамография, са утвърдени скринингови методи.
Томосинтезата създава серия от изображения на гърдата от различни ъгли и може да даде по-детайлен поглед върху структурата на тъканта.
ЯМР има много висока чувствителност, но това не означава, че е необходим като рутинно профилактично изследване за всяка жена.
Той има особено важно място при жени с висок индивидуален риск. При такива пациентки ЯМР може да бъде включен в допълнение към мамографията, а не непременно вместо нея.
Плътността на гърдата описва съотношението между жлезиста, съединителна и мастна тъкан, видимо при мамографията.
Това е важно по две причини. По-плътната тъкан може да затрудни откриването на някои промени при мамография, а самата висока плътност е свързана и с повишен риск от развитие на рак на гърдата.
Но плътните гърди не означават автоматично, че мамографията трябва да бъде заменена с ехография. В зависимост от общия риск, възрастта и степента на плътност може да се обсъди допълващо изследване – например ехография или ЯМР. Американският колеж по радиология подчертава, че решението за допълнителен скрининг трябва да се основава на цялостна оценка на риска, а не единствено на плътността на гърдите.
Не само датата има значение.
За правилното проследяване е важно да се знае какво изследване е направено, какъв е бил резултатът и каква препоръка е дадена за следващ контрол.
Предишните образни изследвания също имат стойност, защото позволяват на специалиста да сравни находките във времето. Промяната понякога е толкова важна, колкото и единичният резултат.
Затова е добре старите мамографии, ехографии, ЯМР изследвания и заключения да бъдат съхранявани и предоставяни при следващ преглед.
Една жена може да се нуждае от стандартен профилактичен график. При друга фамилната история или друг рисков фактор може да наложи по-ранно или по-интензивно проследяване.
Именно затова изборът между ехография, мамография, томосинтеза и ЯМР не трябва да бъде случаен.
Правилният въпрос не е „Кое изследване да си направя?“, а „Кое изследване е подходящо за моята възраст и моя риск?“
И най-важното – профилактиката не трябва да започва, когато се появи бучка, болка или друга промяна.
Тя започва преди симптома.
В Medical & Dental Center Preventica профилактичният подход към здравето на гърдата може да бъде съобразен с възрастта, индивидуалния риск, структурата на гърдите и резултатите от предходни изследвания.
Не чакайте симптом, за да обърнете внимание на здравето на гърдите си. Запишете профилактичен преглед в Preventica и обсъдете с д-р Иван Инков мамолог и гръден хирург подходящия за вас план за проследяване.
Материалът има информативен характер и не замества индивидуалната лекарска консултация.
