Когато говорим за холестерол, често използваме понятията „добър“ и „лош“ холестерол. Според кардиолога д-р Пламен Петков това е едно от най-разпространените погрешни схващания в съвременната медицина. В действителност самият холестерол не е нито добър, нито лош. Той е жизненоважна молекула, без която човешкият организъм не би могъл да функционира.
Холестеролът участва в изграждането на клетъчните мембрани, синтеза на хормони, витамин D и жлъчни киселини. Проблемът не е в него, а в начина, по който се транспортира в организма.
Тъй като холестеролът не може да се разтваря във водната среда на кръвната плазма, той се пренася чрез специални частици, наречени липопротеини (липиди + протеини).
Тези частици действат като транспортьори на холестерола. Външната им част е изградена от протеини, които са хидрофилни (разтворими във вода), а вътрешността съдържа липиди, които са хидрофобни. Именно тази структура позволява на холестерола безопасно да се придвижва чрез кръвообращението.
Липопротеините се различават по своята плътност:
Разликата в плътността се определя от съотношението между протеини и липиди. Колкото повече протеини съдържа една частица, толкова по-висока е нейната плътност.
Освен холестерол, липопротеините пренасят и други липиди, например триглицериди, които осигуряват енергия за клетките.
LDL често се определя като „лошият“ транспортьор, но реалността е значително по-сложна.
Развитието на атеросклерозата е многофакторен процес. Значение има не само количеството холестерол, отчетено в стандартната липидограма, а и броят, размерът и видът на липопротеиновите частици.
Малките и плътни LDL частици проникват по-лесно в стената на кръвоносните съдове и са свързани с по-висок риск от образуване на атеросклеротични плаки. По-големите LDL частици се считат за по-малко рискови.
Особено внимание заслужава липопротеин(a) – Lp(a).
Това е генетично обусловен рисков фактор за развитие на сърдечно-съдови заболявания и инфаркт. Неговите стойности не се повлияват съществено от начина на живот или стандартната медикаментозна терапия.
Поради тази причина се препоръчва Lp(a) да бъде изследван поне веднъж в живота, особено при хора с фамилна обремененост или преждевременни сърдечно-съдови инциденти в семейството.
Все по-голямо значение в съвременната кардиология имат аполипопротеините.
ApoA се съдържа основно във високо-плътностните липопротеини (HDL) и участва в обратния транспорт на холестерола.
ApoB присъства във VLDL, IDL, LDL и Lp(a).
Колкото по-висока е стойността на ApoB, толкова повече потенциално атерогенни частици циркулират в кръвта. Това означава по-голям риск за развитие на атеросклероза и сърдечно-съдови инциденти.
За разлика от Lp(a), стойностите на ApoB могат да бъдат повлияни чрез промяна в начина на живот и подходящо лечение, което ги прави изключително ценен показател за проследяване на терапията.
Обикновеното изследване на общ холестерол, HDL, LDL и триглицериди невинаги показва реалния сърдечно-съдов риск.
При много пациенти е необходим по-задълбочен анализ, включващ:
Съвременната профилактика не се изчерпва с измерването на общия холестерол. Правилната интерпретация на липидния профил, индивидуалната оценка на риска и активното участие на пациента са ключови за предотвратяване на инфаркт, инсулт и други сърдечно-съдови заболявания.
Пациентът има също толкова важна роля, колкото и лекарят – чрез здравословен начин на живот, редовни профилактични прегледи и спазване на препоръчаното лечение.
Ако имате повишен холестерол, фамилна обремененост със сърдечно-съдови заболявания, високо кръвно налягане или желаете да направите профилактична оценка на сърдечно-съдовия си риск, можете да се консултирате с д-р Пламен Петков.
Повече информация за лекаря и възможност за записване на час ще откриете в профила му: Д-р Пламен Петков
